,,Кръвта на поета“ (1932) на Жан Кокто ,,Кръвта на поета“

,,Кръвта на поета “ (1932) на Жан Кокто

,,Кръвта на поета “ е не просто режисьорският дебют на Жан Кокто , само че и първият филм от „ Орфическа трилогия “, допълнена от,,Орфей “ и,,Завета на Орфей “.

Филмът е разказан в четири елементи и наблюдава млад актьор по пътя му из голям брой странни и сюреалистични сюжети – картини и скулптори му приказват в криптиран разговор, гмуркане в огледало, което го води в друга галактика и хора които се трансформират в скулптури.

Излиза с две години забавяне поради абсурдът провокиран от,,Андалуското куче “, който излиза миналата година.

,,Селин и Жюли се оплетоха в неистини “ (1974) Жак Ривет

В първата сцена Жюли , млада червенокоса жена, седи на скамейка и чете книга, когато подвига взор и вижда млада жена, Селин , която се разхожда в парка, а дългият ѝ шал се влачи и най-после пада на земята. Жюли изтичва да го вдигне, само че не съумява да настигне Селин , с цел да ѝ го върне. Селин продължава да изпуска притежанията си след себе си и по този начин стартират дивотиите им.

Опитът на Жак Ривет да сътвори филмът сходен на сън е сполучлив. Усета за почтеното въображение основава усещането, че дете е пособие при написването му. Критиците дефинират кино лентата като „ най-важния разказвателен филм след,,Гражданинът Кейн “.

,,Очи без лице “ (1960) Жорж Френю

В,,Очи без лице “ се споделя за хирург и неговата щерка Една , която е обезобразена след случай. След като Една е принудена да не излиза на открито и да носи маска, бащата стартира да обезобразява млади дами, с цел да направи лицева трансплантация на щерка си.

Кинематографията на кино лентата е извънредно красива, а музиката е композиран от бележития композитор Морис Жар , който е работил за филми като,,Лорънс Арабски “,,,Обществото на мъртвите поети “ и,,Доктор Живаго “.

Сюреалистичното чувство е реализирано посредством потреблението на необикновени ъгли на снимане, стилистиката от филмите ноар и странните облици, като бялата неекспресивна маска, която Една носи през множеството от кино лентата.

,,Градът на изгубените деца “ (1995) Жан-Пиер Жоне и Марк Каро

,,Градът на изгубените деца “ е в действителност неповторим филм. В него застаряващ академик отвлича деца, с цел да открадне сънищата им, с вярата, че по този начин ще забави процеса на стареене. Това което прави филмът популярен са необикновените ъгли на снимане, плашещите звукови резултати и, несъмнено, забележителната актьорска игра. Героите на кино лентата са неповторими – от сиамски близнаци до говорещ мозък в буркан.

,,Влез в бездната “ (2009) Гаспар Ное

Гаспар Ное е прочут с визионерските си и новаторски филми и,,Влез в бездната “ не е изключение. Идеята зад кино лентата идва от,,Тибетска книга на мъртвите “ – будистка книга за задгробния живот. В книгата, той е разграничен на разнообразни стадии, през които душата следи живите за неустановен интервал от време, след което стартира да претърпява кошмари, до момента в който най-сетне не се прероди.

Във кино лентата, млад мъж на име Оскар е убит от служители на реда по време на договорка за опиати и бди над фамилията и приятелите си след гибелта си.

Кинематографията на кино лентата основава наситено и красиво образно прекарване. Изпълнен е с психеделични облици, техно музика и зашеметяващи ъгли на снимане. Малките елементи също способстват за прекарването, като да вземем за пример фрагментите от гледната точка на Оскар , в които се долавя даже мигането му.

,,Дискретният сексапил на буржоазията “ (1972) Луис Бонюел

Бонюел е същинският занаятчия на сюреалистичното кино и,,Дискретният сексапил на буржоазията “ е считан за един от най-хубавите му филми. Историята споделя за група от шестима богаташи, чиято вечеря непрекъснато е прекъсвана. Въпреки това, филмът сякаш няма сюжет и пътува непрекъснато сред действителността и сънищата.

Бонюел разкрива апатията и суетата на хората от ръководещата класа посредством странни и неуместни подиуми и разговори. Филмът съдържа и три от повтарящите се сънища на Бонюел : по какъв начин си не помни репликите на сцена, по какъв начин вижда умрелия си братовчед на улицата и го наблюдава до цялостния му с паяжини дом, и по какъв начин се разсънва до умрелите си родители, които го следят по какъв начин спи.

,,Миналата година в Мариенбад “ (1961) Ален Рене

В този филм, млад мъж се пробва да убеди женена жена да избяга с него, само че тя не си спомня дали е имала спекулация с него предходната година в същия палат. Макар сюжетът да звучи елементарен, историята е предадена посредством подозрително изложение и фрагментирани сегменти. Забележителната кинематография непрекъснато прескача от тъмното към светлото и е съпроводена от чудноват саундтрак, наподобяващ остарял орган. Дори дизайнът на декора е несравним. В просторния първокласен двор да вземем за пример, има точно завършен геометричен жив плет, който не хвърля сенки.

Сцените и смисълът на кино лентата към момента са предмет на диспути, само че е постоянно описван като красива и кошмарна любовна история.

,,Трио Белвил “ (2003) Силвен Шоме

Единственият анимиран, само че въпреки всичко незабравим, филм в листата. Историята наблюдава Мадам Суза и внука ѝ Шампион , който е изпратен да живее при нея след гибелта на родителите му. Мадам Суза обезверено се пробва да го развесели като го учи да свири на пиано и му купува кученце, само че без триумф. Накрая му купува триколка, откакто схваща, че родителите му са били колоездачи и по този начин се ражда пристрастеността на Шампион . Бабата се трансформира в негов треньор когато стартира да кара професионално, към този момент като огромен човек, след което той се включва и в Тур дьо Франс.

По време на надпреварата обаче е похитен от мафията, дружно с други колоездачи. Мадам Суза се насочва на странствуване, с цел да откри Шампион , благодарение на кучето си и три възрастни джаз певици, известни като Трио Белвил.

Филмът се отличава от множеството анимации заради неналичието на съвсем всевъзможен разговор и образния комизъм на аниматорския жанр. Колоездачите да вземем за пример са изобразени високи и слаби, с неуместно огромни и едри крайници, а основният изверг в мафията е формиран от трима души – невисок мъж с по един висок мъж от всяка страна, които се движат като един.

,,Андалуското куче “ (1929) Луис Бонюел

Макар да излиза преди съвсем 90 години, филмът към момента е считан за един от най-иконичните сюреалистични филми на всички времена. Режисьорът Луис Бонюел е измежду най-бележитите персони в сюреалистичното кино и е режисирал над 35 кино лентата.

,,Андалуското куче “ е режисьорският дебют на Бонюел , по който работи дружно с известния художник Салвадор Дали . Въпреки че филмът е глух и дълъг едвам 16 минути, той съумява да втрещи и обърка публиката. Скритият смисъл в някои от сцените е елементарен за разбор, като да вземем за пример мравките, които изпълзяват от дланта на мъж. Това безусловно изобразява френския израз „ мравки в ръката “, което значи „ ентусиазъм да убива “. По-голямата част от облиците обаче продължава да е
предмет на спор.

,,Деликатесен “ (1991) Жан-Пиер Жоне и Марк Каро

,,Никой не е изцяло злобен: или събитията го трансформират в подобен, или не знае, че прави зло “.

,,Деликатесен “ е черна комедия и режисьорски дебют на основателите на,,Градът
на изгубените деца “.

Историята се развива в постапокалиптичен свят където храната е освен нищожна, само че се употребява като валута. Хазяин и месар разгласява разгласи във вестника за помощник, само че в следствие се схваща, че има други планове. По време на службата на служащите, той ги угоява и заколва, с цел да яде и печели от месото им.

Идеята хрумва на Жан-Пиер Жоне до момента в който живее с приятелката си над месарница. По едно и също време всяка заран, те чували по какъв начин месарят крещи,,Кълцай, кълцай! “ и се шегували, че коли съседите им. Във кино лентата има единствено намек за насилието и кървищата, което разрешава на въображението да се развихри. Въпреки че филмът е за канибализъм, чувството за комизъм се резервира.

,,Ще вървя като вманиачен кон “ (1973) Фернандо Арабал

Това е може би най-смущаващият филм в листата.,,Ще вървя като вманиачен кон “ преглежда доста теми-табу, като детската екзекуция, кръвосмешението, канибализма и копрофилията. Историята споделя за Ейдън , малко момче с епилепсия, което полицията упреква в убийството на майка му. То бяга в пустинята и се сприятелява с вълшебно джудже на име Марвел , до момента в който полицията го търси.

Във кино лентата има доста метафори, които преглеждат казусът,,природа против цивилизация “. Според доста критици, Марвел е знак на Майката Земя и контактът с цивилизацията го унищожава. Филмът е цензуриран неведнъж и е неразрешен в доста страни.

,,Науката за съня “ (2006) Майкъл Гондри

,,Науката за съня “ е незабравим филм за млад мъж с богато въображение на име Стефан , който се нанася в дома от детството си в Париж след гибелта на татко си. Той стартира работа в календарна компания и се влюбва в също толкоз изобретателната си съседка Стефани . По време на кино лентата, сънищата на Стефан постепенно се трансформират в действителност.

Идеята хрумва на Майкъл Гондри откакто чува история за лека нощ, написана от Басам Несим когато е бил на 10. Специалните резултати във кино лентата са жестоки, а актьорската игра е на доста високо равнище. Няма мощен сюжет и доста от сцените са прекомерно хипнотични, с цел да бъдат разбираеми – тъкмо като сън. Това е същински авангарден филм, изпълнен със зашеметяващи и вдъхновяващи образи.

Инфо: Taste of Cinema
Преводач: Елена Чергиланова

Вижте още:  Най-добрите филми на 2018… към този момент

7 кино лентата за провалите от нарцистичното личностно разстройство

10 ФИЛМА ЗА СМИСЪЛА НА СЪЩЕСТВУВАНЕТО